Ето няколко обяснения за практиката с нунчаку, или поне както аз ги разбирам нещата...

 

Скорост - условно казано има три скорости на работа:
1. Най-бързата, която можете да постигнете за съответното упражнение (без да се изпопребиете сами). Трябва да се стремите, тази скорост да става, колкото се може по-бърза и по-бърза.
2. Най-бавната, която можете да постигнете за съответното движение, без да развалите траекторията. Тази скорост също трябва да става, колкото се може по-бавна. Тя е един от критериите за това, колко добре владеете нунчакуто.
3. Средна, или работна скорост - това е скоростта, с която работите, докато заучавате новите движения. Силно индивидуална е, но трябва да се ръководите от това, че при нови движения има не малко опастност да се ударите, за това тази скорот трябва да е такава, че при грешка и съответно удар, да не боли много и да не се осакатите... Тази скорост е сравнително постоянна.

 

Движенията с нунчаку - лично аз съм си направил следното разделение:
1. Удари - без коментар...
2. Смени - прехвърляне на нунчакуто от едната ръка в другата. Смените могат да са:
а) статични - от статично положение, примерно от някаква форма на гард се изпълнява дадената смяна и нунчакуто минава в другата ръка - отново в някаква форма на гард.
б) динамични - по време на изпълнение на някакво движение, нунчакуто преминава в другата ръка и се продължава с изпълнението на същото, или друго движение.
в) нека ги наречем смесени - от статично положение, след смяната се продължава с някакво движение, или обратното - от движение, след смяната се свършва в статично положение.
Друг вариант за разделение на смените е:
а) Ръката, която ще поеме нунчакуто чака на мястото на смяната, докато оръжието дойде при нея.
б) Ръката, която ще поеме нунчакуто отива на мястото на смяната точно в момента на смяната, нито по-рано, нито по-късно...
3. Движения, които ни помагат да развием усета си за нунчакуто - това са всичките врътки, или така наречени от мен - циркаджийски изпълнения, за които се сетите...
4. Има и няколко хвърляния на нунчакуто.

За по-нататък - стремете се, да навържете различните движения, които знаете в някаква последователност. В началото, нека това да е съзнателно, а после абсолютно свободно...

 

За битка с нунчаку - не вярвам, че по време на битка трябва да се сменя ръката (просто няма време за това), освен ако по някаква причина въпросната ръка, не бъде контузена и не може да се използва повече... Не вярвам, че в битка има място за каквито и да е врътки и други екстри от т.3. Нунчаку не се хвърля, освен ако нямаш още някакво оръжие, или не искаш да спечелиш няколко ценни секунди, за началния спринт на тактическото отстъпление (бягство)...

За шоуто - Всичко от т.3. и т.2., може и разни удари да вкарате на максимална скорост, но хората (които не са в час с това оръжие) много повече се впечатляват от разни врътки и смени... А за хвърляния - така може да се завърши демонстрацията, но само ако сте сигурни, че няма да оцелите някой, или че няма да счупите нещо

 

Движение по време на работа с нунчаку - нека в началото да се практикува в статично положение - някаква неутрална позиция (хейкодачи), после нека да е в някаква форма на гард, а накрая нека да се движите (разхождате) напълно свободно. Също е добре да се въртите, обръщате в различни посоки и така нататък. Не вярвам, че подкачането/пружинирането (боксово, кикбоксово, каратиско...) има място в практиката нунчаку, но както писах някъде по-горе - кой както му е удобно и както го чувства - така да практикува...

 

Поради факта, че нунчаку е от рода на така наречениет "меки оръжия" - оръжия, които променят формата си, котролирането на неговата траектория има разни интересни тънкости. На първо място съществуват едни "мъртви точки", това са местата където нунчаку свършва даденото движение (най-често удар) и след контакта с мъртвата точка, съответното движение продължава по друга траектория. Тези "мъртви точки" задължително трябва да са в мека част на тялото (иначе боли и има голяма опастност от травма). Най-често използвани от мен са бицепс - от горе и от долу, рамо - малко над бицепса, бедро - и от двете страни, подмишницата, стъпалото и задника... По време на удар цялата сила би трябвало да е там където удряте, когато нунчакуто вече идва към вас, би трябвало постепенно да намалите силата и в мъртвата точка да има съвсем леко докосване, а понякога може да се направи и почти без докосване, това последното губи малко време, но е добре да се може. След удар, ако не се мине през мъртва точка, не може да има втори удар на пълна сила в същата посока, следващото движение трябва да е от т.3. и чак тогава отново може да последва удар. След удар без да се мине през мъртва точка, може да се удари на пълна сила в някаква друга траектория - примерно зад вас.

 

автор: Стоян Иванов (Bersek)